Bulgarian Quran | Прочетете Корана

Chapter 37 (Sura 37)
1; Кълна се в строените в редици
2; и в гонещите с решимост,
3; и в четящите Напомнянето [ангели]
4; вашият Бог е единственият –
5; Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, и Господът на изгревите.
6; Украсихме Ние най-ниското небе с украса от звезди
7; и го опазваме от всички непокорни сатани,
8; за да не могат да чуят нищо от върховните небеса, и са замеряни от всички страни
9; за пропъждане, и за тях има постоянно мъчение,
10; освен който долови слово [от ангелите] и тогава го последва изгарящ пламък.
11; И ги попитай [неверниците] какво мислят -; те ли са по-трудни за сътворяване, или другите, които сътворихме! Тях сътворихме от лепнеща глина.
12; Да, ти се удиви, а те се подиграват.
13; И когато ги поучават, те не се поучават.
14; И когато видят знамение, те се присмиват.
15; И казват: “Това е само явна магия.
16; Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще бъдем възкресени?
17; А нима и древните ни предци?”
18; Кажи: “Да! И ще бъдете унизени.”
19; То ще е само един Вик и ето ги -; проглеждат!
20; И ще кажат: “О, горко ни! Това е Съдният ден.”
21; Това е Денят на разграничението, който вие отричахте.
22; [Аллах ще повели на ангелите:] “Съберете онези, които угнетяваха, техните спътници и онова, на което са служили
23; вместо на Аллах, и ги подкарайте по пътя към Ада!
24; И ги задръжте!” Те непременно ще бъдат питани:
25; “Какво ви е, та не си помагате един другиму?”
26; Да, в този Ден ще са покорни.
27; Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се обвиняват.
28; И ще кажат [на съдружаваните от тях]: “Вие ни се представяхте като праведни.”
29; Ще кажат [съдружаваните]: “Не, вие не вярвахте.
30; А ние нямахме власт над вас. Да, вие бяхте престъпващи хора.
31; И се изпълни спрямо нас Словото на нашия Господ. И наистина ще вкусим [мъчението].
32; И ви заблудихме, и ние самите бяхме заблудени.”
33; В този Ден ще бъдат съучастници в мъчението.
34; Да, така Ние постъпваме с престъпниците.
35; Когато им се рече: “Няма друг бог освен Аллах!”, те се възгордяваха.
36; И казваха: “Нима ще изоставим боговете си заради един луд поет?”
37; Да, той донесе истината и потвърди пратениците.
38; Непременно ще вкусите болезненото мъчение -;
39; ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили.
40; Но не и за преданите раби на Аллах.
41; За тях ще има знайно препитание –
42; плодове. И ще са удостоени
43; в Градините на блаженството,
44; на престоли един срещу друг.
45; Ще им поднасят чаши от извор
46; кристален, приятен за пиещите.
47; От него нито боли глава, нито се опияняват.
48; При тях ще има жени с целомъдрен поглед, с прелестни очи,
49; сякаш са скрити бисери.
50; Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се разпитват.
51; Ще рече един от тях: “Аз имах приятел,
52; който казваше: “Нима наистина си от повярвалите?
53; Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще има за нас възмездие?”
54; Рече: “Ще надзърнете ли?”
55; И надзърна, и го видя в средата на Ада.
56; Рече: “Кълна се в Аллах, ти едва не ме погуби.
57; И ако не бе благодатта на моя Господ, щях да съм доведен [с теб].
58; А нали ние [вярващите] не ще умрем
59; освен първата ни смърт, и не ще бъдем наказани?”
60; Това е великото спасение.
61; За такова дейните да действат!
62; Дали това е по-добро за пребивание, или при дървото Зокум?
63; Сторихме го изпитание за угнетителите.
64; То е дърво, изникващо от дъното на Ада.
65; Плодовете му са като главите на сатаните.
66; А те от него ще ядат и ще си пълнят стомасите.
67; После към това ще им се примесва питие от вряща вода.
68; После тяхното завръщане е към Ада.
69; Те завариха бащите си заблудени
70; и въпреки това се впуснаха по техните следи.
71; А преди тях повечето от древните бяха в заблуда.
72; И изпращахме сред тях предупредители.
73; И виж какъв бе краят на предупреждаваните,
74; но не и за преданите раби на Аллах!
75; И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме!
76; И спасихме него и семейството му от огромното бедствие.
77; И сторихме неговите потомци да просъществуват.
78; И оставихме за него спомен сред сетните.
79; Мир за Нух сред народите!
80; Така награждаваме Ние благодетелните.
81; Той бе един от Нашите вярващи раби.
82; После издавихме другите.
83; И сред неговите последователи бе Ибрахим.
84; Как се яви пред своя Господ с чисто сърце.
85; Рече той на своя баща и на своя народ: “На какво служите?
86; Нима искате лъжливи богове вместо Аллах?
87; И какво мислите за Господа на световете?”
88; И отправи поглед към звездите.
89; И рече: “Аз съм болен.”
90; А те му обърнаха гръб и си отидоха.
91; И се прокрадна при боговете им, и рече: “Няма ли да похапнете?
92; Какво ви е, та не говорите?”
93; И се наведе над тях, и ги удари с десница.
94; [И щом видяха боговете си потрошени,] отидоха при него забързани.
95; Рече: “Нима служите на онова, което вие сте издялали?
96; А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите.”
97; Рекоха: “Издигнете за него клада и го хвърлете в пламъците!”
98; Замислиха коварство спрямо него, но Ние сторихме те да са унизените.
99; И рече [Ибрахим]: “Отивам при моя Господ. Той ще ме напъти.
100; Господи мой, дари ме с праведни потомци!”
101; И го благовестихме за смирен син.
102; И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: “О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?” Рече: “О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.”
103; И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице,
104; Ние му извикахме: “О, Ибрахим,
105; ти изпълни съня.” Така награждаваме Ние благодетелните.
106; Това е явното изпитание.
107; И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно.
108; И оставихме за него спомен сред сетните.
109; Мир за Ибрахим!
110; Така награждаваме Ние благодетелните.
111; Той бе от Нашите вярващи раби.
112; И го възрадвахме за Исхак -; пророк от праведниците.
113; И благословихме него и Исхак. А сред техните потомци имаше и благодетелни, и явни угнетители на себе си.
114; И въздарихме Муса и Харун [с пророчеството].
115; И спасихме и тях, и народа им от огромното бедствие.
116; И им помогнахме, и те бяха победителите.
117; И дадохме на двамата разясняващото Писание.
118; И ги насочихме по правия път.
119; И оставихме за тях спомен сред сетните.
120; Мир за Муса и Харун!
121; Така награждаваме Ние благодетелните.
122; Двамата бяха от Нашите вярващи раби.
123; И Илйас бе от пратениците.
124; Рече той на своя народ: “Не се ли боите?
125; Нима призовавате Баал, а изоставяте Най-прекрасния Творец –
126; Аллах, вашия Господ и Господа на древните ви предци?”
127; Но го взеха за лъжец и затова те ще бъдат доведени [в Ада],
128; но не и преданите раби на Аллах.
129; И оставихме за него спомен сред сетните.
130; Мир за рода на Иляс!
131; Така награждаваме Ние благодетелните.
132; Той бе от Нашите вярващи раби.
133; И Лут бе от пратениците.
134; Спасихме него и семейството му -; всички
135; освен [жена му -; ] една старица, която бе сред оставащите.
136; После изтребихме другите.
137; А вие минавате покрай тях сутрин
138; и вечер. Не ще ли проумеете?
139; И Юнус бе от пратениците.
140; Избяга той на натоварен кораб.
141; И жребий хвърлиха, и той бе от губещите.
142; И го глътна китът, и заслужи порицание.
143; И ако не бе от възхваляващите,
144; щеше да прекара в корема му до Деня, когато ще бъдат те възкресени.
145; Но го изхвърлихме изтощен на голия бряг.
146; И сторихме над него да израсте дърво [с широки листа] като тиква.
147; И го изпратихме при сто хиляди души, дори повече.
148; И повярваха те, и ги оставихме да се наслаждават до време.
149; И ги питай [о, Мухаммад] какво мислят -; нима за твоя Господ са дъщерите, а за тях -; синовете?
150; Или Ние в тяхно присъствие сътворихме ангелите от женски пол?
151; Ала не! Те изричат своя измислица:
152; “Аллах роди.” Те наистина са лъжци.
153; Нима Той предпочете дъщерите пред синовете?
154; Какво ви е, та така отсъждате?
155; Не ще ли се поучите?
156; Или имате явен довод?
157; Тогава донесете вашето писание, ако говорите истината!
158; И измислиха родство между Него и джиновете. А джиновете знаят, че ще бъдат доведени [за равносметка].
159; Пречист е Аллах от онова, което Му приписват тези,
160; но не и преданите раби на Аллах!
161; И вие [о, неверници], и онова, на което служите,
162; никого не можете да изкусите срещу Него
163; освен онези, които ще горят в Ада.
164; [Ангелите казват:] “Всеки от нас има свое определено място.
165; Наистина ние сме строените в редици
166; и ние сме прославящите.”
167; И [преди теб, о, Мухаммад, неверниците] казваха:
168; “Ако имахме и ние писание като предците,
169; щяхме да сме предани раби на Аллах.”
170; [А когато дойде при тях,] не повярваха в него, но ще узнаят.
171; Още преди казахме на нашите раби-пратеници,
172; че именно те ще са подкрепените
173; и че именно Нашето войнство ще победи.
174; И се отвърни от тях за определен срок!
175; И ги наблюдавай, скоро и те ще видят!
176; Нима за Нашето мъчение бързат?
177; Ала спусне ли се то над домовете им, ще е лош денят за увещаваните.
178; И се отвърни от тях за определен срок!
179; И ги наблюдавай, скоро и те ще видят!
180; Пречист е твоят Господ, Господът на мощта, от онова, което Му приписват!
181; Мир за пратениците!
182; И слава на Аллах, Господа на световете!