Bulgarian Quran | Прочетете Корана

Chapter 21 (Sura 21)
1; Наближава за хората тяхната равносметка, а те нехайни се отдръпват.
2; Всякога, щом получат ново напомняне от своя Господ, те го слушат, подигравайки се,
3; с нехайни сърца. И скришом си шепнеха угнетителите: “Този [Мухаммад] не е ли само човек като вас? Нима ще последвате магията, когато ясно я виждате?”
4; Рече [Мухаммад]: “Моят Господ знае всяко слово на небесата и на земята. Той е Всечуващия, Всезнаещия.”
5; А те рекоха: “Объркани сънища. Той само си го е измислил. Той е само поет. И нека ни донесе знамение, както предишните бяха изпращани!”
6; Нито едно селище, което погубихме преди тях, не повярва, че те ли ще повярват?
7; И преди теб изпращахме Ние само мъже, на които давахме откровение. И питайте знаещите Напомнянето, ако самите вие не знаете!
8; И [пратениците] не ги сторвахме с тела, които не се хранят, и не бяха безсмъртни.
9; Сетне им изпълнявахме обещаното и спасявахме тях и когото пожелаем, и погубвахме престъпващите.
10; Вече ви низпослахме Книга, в която има прослава за вас. Нима не проумявате?
11; И колко селища, които угнетяваваха, Ние разрушихме и създадохме след тях други народи!
12; И щом усетеха Нашето мъчение, ето ги -; бягат от него!
13; Не бягайте и се върнете там, където бяхте свикнали на разкош, и към своите жилища, за да бъдете питани!
14; Казваха: “О, горко ни, наистина бяхме угнетители.”
15; И продължаваха така да викат, докато не ги покосихме и изпепелихме.
16; Не сътворихме Ние небесата и земята, и всичко помежду им на шега.
17; Ако търсехме забава -; а не ще го сторим -; щяхме да си я набавим от това, което е при Нас.
18; Истината Ние хвърляме срещу лъжата и я поразява, и ето я -; погива! Горко ви заради онова, което приписвате [на Аллах]!
19; Негови са всички на небесата и на земята. А онези, които са при Него, не се големеят да Му служат и не се изморяват.
20; Прославят Го нощем и денем, и не престават.
21; Или [неверниците] се сдобиха от земята с божества, които възкресяват?
22; Небесата и земята щяха да се разрушат, ако имаше на тях други богове освен Аллах. Пречист е Аллах, Господът на Трона, от онова, което Му приписват!
23; Не Той ще бъде питан какво върши, а те ще бъдат питани.
24; Или приеха вместо Него други богове? Кажи [о, Мухаммад]: “Дайте своя довод! Това е послание за онези, които са с мен, и послание за онези преди мен.” Но повечето от тях не знаят истината и се отдръпват.
25; И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: “Няма друг бог освен Мен! Служете [единствено] на Мен!”
26; И рекоха [неверниците]: “Всемилостивия се сдоби с рожба!” Пречист е Той! Ала не, те [ангелите] са само удостоени раби.
27; Не Го изпреварват със слово и по Неговата повеля действат.
28; Знае Той какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. И се застъпват само за онзи, от когото Той е доволен. И от страх пред Него тръпнат.
29; А който от тях каже: “Аз съм бог освен Него!”, този ще накажем с Ада. Така наказваме угнетителите.
30; Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?
31; И направихме по земята непоклатими планини, за да не се люлее с хората. И направихме в тях клисури за пътища, за да се насочват!
32; И сторихме небето пазен свод. А те от Неговите знамения се отвръщат.3
33; Той е, Който сътвори нощта и деня, и слънцето, и луната. Всички по орбита плават.
34; И за никой човек преди теб [о, Мухаммад] не отредихме да е безсмъртен. Щом и ти ще умреш, нима те ще бъдат безсмъртни?
35; Всяка душа ще вкуси смъртта. И ви изпитваме със злото, но и в доброто има изпитание, и при Нас ще бъдете върнати.
36; И видят ли те неверниците, подиграват ти се: “Този ли приказва за вашите богове?” Те Напомнянето на Всемилостивия отричат.
37; Човек бе създаден припрян. Аз ще ви покажа Моите знамения, ала не искайте от Мен да прибързвам!
38; И казват [неверниците]: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”
39; Само ако знаеха неверниците времето, когато не ще могат да защитят от Огъня нито лицата, нито гърбовете си, и не ще им се помогне!…
40; А Огънят ще ги връхлети внезапно и ще ги слиса, и нито ще могат да го избегнат, нито ще бъдат изчакани.
41; Бяха подигравани пратеници и преди теб, но онези, които им се присмиваха, ги обграждаше онова, на което са се подигравали.
42; Кажи: “Кой друг ще ви закриля и денем, и нощем освен Всемилостивия?” Ала те от напомнянето на своя Господ се отвръщат.
43; Или освен Нас имат богове, които да ги бранят? Те нито могат на себе си да помогнат, нито от Нас ще бъдат избавени.
44; Но Ние оставяме тези и бащите им да се понасладят, докато възрастта им напредне. Нима не виждат, че Ние стесняваме [за неверниците] земята по нейните краища? Нима те ще надделеят?
45; Кажи [о, Мухаммад]: “Аз ви предупреждавам само чрез онова, което ми се разкрива.” Но не чуват глухите зова, когато ги предупреждават.
46; И щом ги докосне и полъх от мъчението на твоя Господ, непременно казват: “О, горко ни! Наистина бяхме угнетители.”
47; Ще поставим Ние везните на справедливостта в Деня на възкресението, и никой не ще бъде угнетен с нищо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно. Достатъчни сме Ние за съдник.
48; И вече дадохме на Муса и Харун Разграничението, и светлина, и напомняне за богобоязливите,
49; които и в уединение се боят от своя Господ, и се страхуват от Часа.
50; Този [Коран] е благословено напомняне, низпослано от Нас. Нима ще го отречете?
51; И още отрано насочихме Ибрахим по правия път. Познавахме го Ние.
52; Рече на своя баща и на своя народ: “Какви са тези изваяния, пред които се кланяте?”
53; Рекоха: “Заварихме предците си на тях да служат.”
54; Рече: “Вие и предците ви сте в явна заблуда.”
55; Рекоха: “Нима ти ни носиш истината, или се шегуваш?”
56; Рече: “Не, вашият Господ е Господът на небесата и на земята, Който ги е сътворил, и аз свидетелствам за това.
57; Кълна се в Аллах, ще се разправя с вашите идоли, след като си идете.”
58; И ги стори на отломки, освен най-големия от тях, за да се обърнат към него.
59; Рекоха: “Кой стори това с нашите божества? Той е угнетител.”
60; Рекоха: “Чухме един младеж да приказва за тях. Викат му Ибрахим.”
61; Рекоха: “Доведете го пред хората да засвидетелстват!”
62; Рекоха: “Ти ли стори това с нашите божества, о, Ибрахим?”
63; Рече: “Не, направи го това -; най-голямото от тях. Попитайте ги, ако могат да говорят!”
64; Тогава те, като дойдоха на себе си, рекоха: “Наистина вие сте угнетителите.”
65; После пак обърнаха глави назад [и рекоха]: “Ти знаеш -; тези не говорят.”
66; Рече: “Нима вместо на Аллах ще служите на онова, което нито може да ви помогне, нито да ви навреди?
67; Уф и на вас, и на онова, на което служите вместо на Аллах! Нима не проумявате?”
68; Рекоха: “Изгорете го и подкрепете своите божества, ако ще действате!”
69; Рекохме Ние: “О, огън, бъди студен и безопасен за Ибрахим!”
70; И желаеха неговата гибел, а Ние сторихме да са най-губещите.
71; И спасихме него и Лут [и ги насочихме] към земята, която благословихме за световете.
72; И му дарихме Исхак, и освен него -; Якуб, и всичките сторихме праведници.
73; И ги сторихме водители, напътващи според Нашата повеля. И им разкрихме да вършат добрини и да отслужват молитвата, и да дават милостинята закат. Те служеха [единствено] на Нас.
74; И на Лут дадохме мъдрост и знание, и го спасихме от селището, което вършеше скверности. То бе от хора на злото, нечестивци.
75; И го въведохме в Нашата милост. Той бе от праведниците.
76; По-рано спасихме и Нух, когато призова и Ние му откликнахме, и спасихме него и семейството му от огромната горест.
77; И го защитихме от хората, които взимаха за лъжа Нашите знамения. Те бяха хора на злото, затова издавихме всичките.
78; И [спомени] Дауд, и Сулайман, които отсъдиха за нивата, в която се разпръснаха през нощта овцете на хората. И свидетелствахме Ние за присъдата им.
79; Ние сторихме Сулайман да проумее това. И на двамата дадохме мъдрост и знание. И накарахме планините и птиците да Ни прославят заедно с Дауд. Ние направихме това.
80; И го научихме да изработва доспехи за вас, да ви пазят в битка. Не ще ли бъдете признателни?
81; И подчинихме на Сулайман бурния вятър, който духаше по волята му към земята, която Ние благословихме. Ние всяко нещо знаем.
82; И му подчинихме от сатаните някои, които се гмуркаха за него и вършеха и друго освен това. И тях Ние надзиравахме.
83; И [спомени] Айюб, който призова своя Господ: “Засегна ме беда, а Ти си Най-милосърдният от милосърдните.”
84; И му откликнахме Ние, и премахнахме бедата му, и възстановихме семейството му, и го удвоихме -; милост от Нас и напомняне за покланящите се.
85; И [спомени] Исмаил, и Идрис, и Зу-л-Кифл. Всички бяха от търпеливите.
86; И ги въведохме в Нашата милост. Те бяха от праведниците.
87; И [спомени Юнус-] човека в кита, който отиде разгневен и мислеше, че Ние не ще го притесним. И извика в тъмнините [в корема на кита]: “Няма друг бог освен Теб! Пречист си Ти! Наистина бях несправедлив.”
88; И му откликнахме Ние, и го спасихме от скръбта. Така спасяваме вярващите.
89; И спомени [Закария], който призова своя Господ: “Господи, не ме оставяй сам! Ти си Най-добрият наследник.”
90; И му откликнахме Ние, и му дарихме Яхя, и за него поправихме съпругата му. И те се надпреварваха в добрините, и Ни зовяха с копнеж и боязън. И бяха смирени пред Нас.
91; И [спомени Мариам -; ] онази, която се опази девствена и в която вдъхнахме от Нашия дух, и сторихме нея и сина й знамение за световете.
92; Това е вашата вяра -; единствената вяра, а Аз съм вашият Господ. Затова единствено на Мен служете!
93; Но [общностите] изпаднаха в разногласие помежду си, ала всички при Нас ще се върнат.
94; Който върши праведни дела и е вярващ, не ще се отхвърли неговото старание. Ние му го записваме.
95; И възбранено е на всяко селище, което сме погубили, да се завърне [на земята].
96; Когато бъдат пуснати [племената] Яджудж и Маджудж, които от всеки склон ще се втурнат,
97; тогава ще е наближило истинното обещание. И с втрещени погледи неверниците ще рекат: “О, горко ни, бяхме нехайни към това! Наистина бяхме угнетители.”
98; [О, неверници], вие и това, на което служите вместо на Аллах, сте горивото на Ада. В него ще влезете.
99; Ако тези бяха богове, те нямаше да влязат в него. Всички там ще пребивават вечно.
100; В него ще стенат и не ще чуват.
101; А тези, които са получили най-доброто обещание от Нас, те оттам ще бъдат отдалечени.
102; Не ще чуват от него дори шумолене. В това, което са желали, те ще пребивават вечно.
103; И най-големият ужас не ще ги наскърби. И ангелите ще ги посрещат: “Това е вашият Ден, който ви е обещан.”
104; Денят, в който ще навием небето като свитък за писане. Както наченахме първото сътворяване, така Ние ще го повторим -; обещание от Нас. Ние непременно ще го направим.
105; Написахме Ние в псалмите подир Напомнянето, че Моите праведни раби ще наследят земята.
106; В този [Коран] има послание за хората, служещи на Аллах.
107; И те изпратихме [о, Мухаммад] наистина като милост за световете.
108; Кажи: “Разкрито ми бе, че вашият Бог е единственият Бог. Няма ли да Му се отдадете?”
109; А отвърнат ли се, кажи: “Всички ви еднакво известих. И не знам дали е близко или далечно това, което ви е обещано.
110; Наистина Той знае явното слово и знае какво спотайвате.
111; И не знам дали това не е изпитание за вас и наслаждение до време.”
112; Каза [Мухаммад]: “Господи, отсъди с правдата! Нашият Господ е Всемилостивия, Моления за помощ против това, което Му приписвате.”