Bulgarian Quran | Прочетете Корана

Chapter 15 (Sura 15)
1; Алиф. Лам. Ра. Това са знаменията на Книгата -; ясния Коран.
2; Неверниците ще възжелаят да са били мюсюлмани.
3; Остави ги да ядат и да се наслаждават, и да ги отвлича надеждата! Те ще узнаят.
4; И не сме унищожили Ние никое селище, без да се знае какво му е писано.
5; Никоя общност не изпреварва своя срок и не го забавя.
6; И рекоха [неверниците]: “О, ти, комуто бе низпослано Напомнянето, ти си луд!
7; Защо не ни доведеш ангелите, ако говориш истината?”
8; Ние не низпославаме ангелите с друго освен с истината. И тогава [неверниците] не ще бъдат изчакани.
9; Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.
10; И преди теб изпращахме пратеници сред древните общности.
11; И не дойде при тях пратеник, без да го подиграят.
12; Така влагаме това [неверие] в сърцата на престъпниците
13; не вярват в него [-; Корана], въпреки че е известна съдбата на предците.
14; И да разтворехме над тях врата в небето, и да продължаха там да се изкачват,
15; пак щяха да рекат: “Погледите ни бяха заслепени. Ние сме омагьосани хора.”
16; И направихме на небето съзвездия, и го разкрасихме за гледащите,
17; и го опазихме от всеки прокуден сатана
18; всеки, който слуша скришом, го следва ярък пламък.
19; И разпростряхме земята, и положихме върху нея непоклатими планини, и сторихме от нея да поникне от всяко нещо, което се мери.
20; И сторихме там препитание за вас и за онзи, когото вие не храните.
21; И няма нещо, съкровищниците на което да не са при Нас, и го спускаме Ние само в знайно количество.
22; И изпращаме ветровете -; оплождащи, и утоляваме жаждата с вода, която изсипваме от небето, а вие не можете да я съхраните.
23; Наистина Ние съживяваме и умъртвяваме, и Ние сме наследниците.
24; Знаем предишните от вас и знаем оставащите.
25; Наистина твоят Господ е Онзи, Който ще ги събере. Той е премъдър, всезнаещ.
26; И сътворихме човека от изсъхнала глина, от менлива кал.
27; А джиновете сътворихме от пламъка на огъня преди.
28; Твоят Господ каза на ангелите: “Аз ще сътворя човек от изсъхнала глина, от менлива кал.
29; И когато го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете се пред него!”
30; И всички ангели се поклониха заедно,
31; освен Иблис, който се възпротиви да е с покланящите се.
32; Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти е, че не си с покланящите се?”
33; Рече: “Не ми подобава да се поклоня на човек, когото Ти сътвори от изсъхнала глина, от менлива кал.”
34; Рече: “Излез тогава оттук! Ти си прокуден.
35; Над теб е проклятието до Съдния ден.”
36; Рече: “Господи мой, отсрочи ме до Деня, в който ще бъдат възкресени!”
37; Рече: “Ти си сред отсрочените
38; до Деня на знайното време.”
39; Рече: “Господи мой, затова, че Ти ме остави в заблуда, непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички,
40; освен Твоите предани раби сред тях.”
41; Рече: “Това е правият път към Мен.
42; Над Моите раби нямаш власт, освен за който те последва измежду заблудените.”
43; Наистина Адът е обещан за всички тях.
44; Той има седем врати. За всяка врата има отделена група.
45; Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори:
46; “Влезте там с мир -; в безопасност!”
47; И ще премахнем от сърцата им всяка омраза -; братя на престоли един срещу друг.
48; Не ще ги засегне там умора и не ще бъдат оттам изведени.
49; Извести Моите раби [о, Мухаммад], че Аз съм Опрощаващия, Милосърдния!
50; И че Моето мъчение е болезненото мъчение.
51; И ги извести за гостите на Ибрахим!
52; Когато влязоха при него и рекоха: “Мир!”, рече: “Ние се страхуваме от вас.”
53; Рекоха: “Не се страхувай! Ние те благовестваме за син, надарен със знание.”
54; Рече: “Нима ме благовествате, при все че ме настигна старостта? И с какво ще ме възрадвате?”
55; Рекоха: “Възрадвахме те с истината. И не губи надежда!”
56; Каза: “А кой губи надежда за милостта на своя Господ освен заблудените?”
57; И каза: “А какво е намерението ви, о, пратеници?”
58; Казаха: “Изпратени сме при хора престъпващи,
59; освен семейството на Лут. Ще го спасим цялото,
60; освен неговата жена. Известено ни е, че тя ще бъде сред оставащите.”
61; И когато пратениците дойдоха при семейството на Лут,
62; той каза: “Вие сте непознати хора.”
63; Казаха: “Да, дойдохме при теб с онова, за което се съмняват [твоите хора].
64; И ти донесохме правдата. Ние казваме истината.
65; Тръгни със своето семейство в част от нощта и върви зад тях! И никой от вас да не се обърне! И продължете натам, където ви е повелено!”
66; И го предизвестихме с тази повеля, че коренът на тези ще бъде отсечен на сутринта.
67; И дойдоха жителите на града зарадвани.
68; Каза [Лут]: “Тези са ми гости. Не ме опозорявайте!
69; Бойте се от Аллах! И не ме посрамвайте!”
70; Казаха: “Не те ли възпряхме от хората [да ти гостуват]?”
71; Каза: “Ето дъщерите ми, ако ще вършите!”
72; Кълна се в твоя живот [о, Мухаммад], те в своето опиянение се лутат!
73; И Викът ги обзе при изгрев слънце.
74; И преобърнахме селището надолу, и изсипахме над тях порой камъни от глина.
75; В това има знамения за прозорливите.
76; Те [-; селищата] са на все още съществуващ път.
77; В това има знамение за вярващите.
78; И обитателите на Горичката бяха угнетители.
79; Затова им отмъстихме. И двете са на видим път.
80; И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците.
81; Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях.
82; И изсичаха домове в планините -; в безопасност.
83; Но Викът ги обзе на сутринта.
84; И не ги избави онова, което бяха придобили.
85; Сътворихме Ние небесата и земята, и онова, което е помежду тях, единствено с мъдрост. Часът непременно ще дойде, затова [о, Мухаммад] прости с великодушна прошка!
86; Твоят Господ е Всетворящия, Всезнаещия.
87; Ние вече ти дадохме седемте повтарящи се знамения и великия Коран.
88; Не устремявай поглед към онова, което дадохме за наслада на групи от тях, и не скърби за тях! И спусни своето крило над вярващите!
89; И кажи: “Аз наистина съм ясният предупредител.”
90; Както низпослахме [наказание] и за поделящите,
91; които сториха на части Корана.
92; Кълна се в твоя Господ! Ще ги питаме всички
93; за онова, което са извършили.
94; Извести онова, което ти бе повелено, и се отдръпни от съдружаващите!
95; Ние сме ти достатъчни срещу присмехулниците,
96; които наред с Аллах приемат друг бог. Ала ще узнаят.
97; И знаем Ние, че сърцето ти се свива от техните думи.
98; Но прославяй с възхвала своя Господ и бъди от покланящите се в суджуд!
99; И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!