Bulgarian Quran | Прочетете Корана

Chapter 26 (Sura 26)
1; Та. Син. Мим.
2; Тези са знаменията на ясната Книга.
3; Не погубвай себе си, задето не искат да повярват!
4; Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и ще сведат глави пред него.
5; И не идва при тях ново напомняне от Всемилостивия, без да се отвърнат от него.
6; Те го взимаха за лъжа, но ще дойдат при тях вестите за онова, на което се подиграваха.
7; И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея?
8; В това има знамение, но повечето от тях не са вярващи.
9; Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
10; И когато твоят Господ призова Муса: “Иди при хората-угнетители,
11; хората на Фараона! Нима не ще се побоят?”, –
12; каза: “Господи мой, страхувам се да не ме вземат за лъжец
13; и сърцето ми ще се свие, и езикът ми не ще се развърже. Дай [пророчеството] и на Харун!
14; И имам грях пред тях, затова ме е страх да не ме убият.”
15; Каза: “Не [няма да те убият]! Двамата вървете с Нашите знамения! Ние сме с вас -; чуващи.
16; Идете при Фараона и кажете: “Ние сме пратени от Господа на световете.
17; Пусни с нас синовете на Исраил!”
18; Каза [Фараонът]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си?
19; И направи, каквото направи. Ти си от неблагодарните.”
20; Каза: “Направих го тогава, когато бях от заблудените.
21; И избягах от вас, когато ме уплашихте, а моят Господ ме дари с мъдрост и ме стори от пратениците.
22; И каква е тази благодат, за която ме упрекваш, щом ти си поробил синовете на Исраил?”
23; Рече Фараонът: “А какво е Господът на световете?”
24; Каза: “Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.”
25; Рече [Фараонът] на онези около него: “Чувате ли?”
26; Каза [Муса]: “Вашият Господ и Господът на древните ви предци…”
27; Рече [Фараонът]: “Вашият пратеник, изпратен при вас, е луд.”
28; Каза [Муса]: “Господът на изтока и на запада, и на всичко между тях, ако проумявате.”
29; Рече [Фараонът]: “Ако приемеш друг бог освен мен, ще те тикна при затворниците.”
30; Каза: “А ако ти донеса нещо очевидно?”
31; Рече [Фараонът]: “Дай го, ако казваш истината!”
32; И метна Муса тоягата си, и ето я -; явна змия!
33; И извади ръката си, и ето я -; сияйнобяла за гледащите!
34; Каза [Фараонът] на знатните около него: “Този е вещ магьосник.
35; Иска да ви прогони с магията си от вашата земя. Какво ще посъветвате?”
36; Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи,
37; да ти доведат всички вещи магьосници!”
38; И магьосниците бяха насъбрани в часа на определения ден.
39; И се рече на хората: “Събрахте ли се?”
40; [Хората казаха:] “Ще последваме магьосниците, ако победят!”
41; И когато магьосниците дойдоха, рекоха на Фараона: “Ще има ли за нас награда, ако ние победим?”
42; Рече: “Да, и тогава ще бъдете от приближените.”
43; Муса им рече: “Мятайте, каквото ще мятате!”
44; И метнаха те своите въжета и тояги, и рекоха: “С могъществото на Фараона ние ще победим.”
45; И Муса метна своята тояга, и ето я -; поглъща онова, с което измамват!
46; Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд.
47; Рекоха: “Повярвахме в Господа на световете,
48; Господа на Муса и Харун!”
49; Рече [Фараонът]: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна.”
50; Рекоха: “Не е беда! Наистина при нашия Господ ще се завърнем.
51; Надяваме се да ни опрости нашият Господ прегрешенията, защото първи повярвахме.”
52; И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.”
53; И изпрати Фараонът събирачи в градовете:
54; “Тези [синове на Исраил] са малко хора.
55; Те ни разгневяват,
56; но ние всички сме бдителни.”
57; И така Ние ги пропъдихме от градини и извори,
58; и от съкровища, и от знатно място.
59; Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил.
60; И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона].
61; И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.”
62; Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!”
63; И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина.
64; И сторихме там другите да се приближат.
65; И спасихме Муса и всички, които бяха с него.
66; После издавихме другите.
67; В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
68; Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
69; Прочети им вестта за Ибрахим!
70; Когато рече на баща си и народа си: “На какво служите?”,
71; рекоха: “Служим на идоли и ще продължим да им се кланяме.”
72; Рече: “Чуват ли ви, когато ги зовете,
73; или ви помагат, или вредят?”
74; Рекоха: “Не, но заварихме бащите ни така да правят.”
75; Рече: “Виждате ли онези [идоли], на които сте служили,
76; вие и древните ви предци?
77; Те са мои врагове, а не Господът на световете,
78; Който ме е сътворил и ме напътва,
79; и Който ме храни, и ми дава да пия,
80; и ако се разболея, Той ме изцелява,
81; и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи,
82; и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден.
83; Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните!
84; И стори достойно споменаването ми пред идните [поколения],
85; и ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай!
86; И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените.
87; И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени,
88; в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат,
89; освен който дойде при Аллах с чисто сърце.”
90; И Раят ще бъде приближен за богобоязливите.
91; И Адът ще бъде показан на заблудените.
92; И ще им се рече: “Къде са онези, на които сте служили
93; вместо на Аллах? Дали ще ви помогнат, или на себе си ще помогнат?
94; Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените,
95; и войските на Иблис -; всичките.
96; Ще рекат, карайки се там:
97; “Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда,
98; когато вас приравнявахме с Господа на световете.
99; И ни заблудиха не други, а престъпниците.
100; Сега нямаме нито застъпници,
101; нито близък приятел.
102; Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от вярващите.”
103; В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
104; Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
105; Народът на Нух взе пратениците за лъжци.
106; Когато техният брат Нух им каза: “Не се ли боите?
107; Аз съм доверен пратеник за вас,
108; затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
109; И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете,
110; затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!”, –
111; казаха: “Нима ще ти повярваме, щом те следват най-презрените?”
112; Каза: “Но знам ли аз какво са вършили?
113; Равносметката им е единствено при моя Господ, ако осъзнавате.
114; Аз не ще прогонвам вярващите.
115; Аз съм само явен предупредител.”
116; Казаха: “Ако не престанеш, о, Нух, ще бъдеш пребит с камъни.”
117; Каза: “Господи, моят народ ме взе за лъжец.
118; Затова отсъди между нас и спаси мен и вярващите, които са заедно с мен!”
119; И спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Ковчег.
120; Сетне издавихме останалите.
121; В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
122; Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
123; И адитите взеха пратениците за лъжци.
124; Техният брат Худ им каза: “Не се ли боите?
125; Аз съм доверен пратеник за вас,
126; затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
127; И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
128; Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление?
129; И правите дворци, сякаш ще векувате.
130; И ако прилагате сила, прилагате я като тирани.
131; Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
132; И бойте се от Онзи, Който ви е дал вашето знание,
133; и ви е дал добитък и синове,
134; и градини, и извори!
135; Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.”
136; Казаха: “Все ни е едно дали проповядваш, или не си от проповедниците.
137; Това са само обичаите на предците.
138; И не ще бъдем измъчвани.”
139; И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
140; Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
141; И самудяните взеха пратениците за лъжци.
142; Техният брат Салих им каза: “Не се ли боите?
143; Аз съм доверен пратеник за вас,
144; затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
145; И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
146; Нима ще бъдете оставени тук в сигурност –
147; сред градини и извори,
148; и насаждения, и палми с узрял плод,
149; и да изсичате умело в планините домове?
150; Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
151; И не слушайте повелята на престъпващите,
152; които рушат по земята и не поправят!”
153; Казаха: “Ти си само омагьосан.
154; Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говориш истината!”
155; Каза: “Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие да пиете в друг.
156; И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение във великия Ден!”
157; Но я заклаха, после съжаляваха.
158; И ги сполетя мъчението. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
159; Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
160; И народът на Лут взе пратениците за лъжци.
161; Техният брат Лут им каза: “Не се ли боите?
162; Аз съм доверен пратеник за вас,
163; затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
164; И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
165; Нима ходите при мъжете от хората,
166; а оставяте съпругите си, които вашият Господ е сътворил за вас? Да, вие сте престъпващи хора.”
167; Казаха: “Ако не престанеш, о, Лут, ще бъдеш прокуден!”
168; Каза: “Аз мразя вашето деяние.
169; Господи, спаси мен и моето семейство от това, което вършат!”
170; И спасихме него и семейството му -; всички,
171; освен една старица сред останалите.
172; После унищожихме другите.
173; И изсипахме върху им дъжд [от нажежени камъни]. И колко лош бе дъждът за предупредените!
174; 8
175; Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
176; И обитателите на Горичката взеха пратениците за лъжци.
177; Шуайб им каза: “Не се ли боите?
178; Аз съм доверен пратеник за вас,
179; затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
180; И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
181; И изпълвайте мярката, и не бъдете от ощетяващите!
182; И претегляйте с точни везни!
183; И не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развала по земята, рушейки!
184; И бойте се от Онзи, Който сътвори вас и предните поколения!”
185; Казаха: “Ти си само омагьосан.
186; Ти си само човек като нас. И мислим, че си лъжец.
187; Спусни върху нас късове от небето, ако говориш истината!”
188; Каза: “Моят Господ най-добре знае какво правите.”
189; И го взеха за лъжец, и ги сполетя мъчението на облачния ден. Наистина бе мъчение във великия ден.
190; В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
191; Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
192; Този [Коран] е низпослан от Господа на световете.
193; Спусна го довереният Дух [Джибрил]
194; в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите
195; на ясен арабски език.
196; Той е [споменат] в писанията на предците.
197; Не е ли знамение за тях, че го знаят учените сред синовете на Исраил?
198; И дори да го бяхме низпослали на някой чужденец,
199; и той им го четеше, пак нямаше да му повярват.
200; Така вложихме това [неверие] в сърцата на престъпниците.
201; Не ще повярват в него, докато не видят болезненото мъчение.
202; А то ще ги сполети внезапно, без да усетят.
203; Тогава ще кажат: “Дали ще ни се даде отсрочка?”
204; А нима за Нашето мъчение бързат?
205; Виждаш ли? Ако им дам още години да се наслаждават,
206; а после ги сполети онова, с което бяха заплашвани,
207; с какво ще ги избави даденото им за наслада?
208; Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители
209; с напомняне. И не сме Ние угнетители.
210; И не сатаните го спуснаха.
211; Не им е отредено и не могат да го сторят.
212; Недостъпно е за тях да го чуят.
213; И не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш от измъчваните!
214; Предупреди най-близките си роднини
215; и спусни крилото си над вярващите, които те последват!
216; А ако ти се противят, кажи: “Далеч съм от онова, което вършите.”
217; И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния,
218; Който те вижда, като се изправяш [за молитва сам],
219; и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд.
220; Той наистина е Всечуващия, Всезнаещия.
221; Да ви известя ли при кого слизат сатаните?
222; Слизат при всеки клеветник, грешник,
223; който надава ухо, и повечето от тях са лъжци.
224; Поетите ги следват заблудените.
225; Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина?
226; И говорят, каквото не правят,
227; освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и споменават често Аллах, и се бранят, когато бъдат угнетени. Ще узнаят угнетителите към какво място ще се завърнат.